Темата отново стана политически актуална, но реализуема ли е на практика или ще отмине във времето. Според мен, ако Европа не се ориентира и не предприеме сериозни постъпки към федеративна структура сега, няма да го направи и в послествие. В момента ЕС е в такава ситуация, резултат от кризата, че трябва или да предприеме тази нова структурна стъпка или нещата ще си останат както са досега, с надигащи се различни политически настроения, които могат само да отслабят Съюза, но не и да засилят ролята му на политическата сцена.

EuroFocus

 

Автор: Добрин Станев

Федерализмът е дума, която носи много значения, включително и емоционални конотации. Във Великобритания това e просто думата „F”, която е толкова страшна, че не бива да се назовава. За германците федерализмът е национална гордост. Ако провеждате в дебати за европейската интеграция с британец и германец на тема федерализъм ще видите как двете страни интерпретират понятието по диаметрално противоположен начин. Първото нещо, за което британецът, се сеща като чуе за федерализма е загуба на национален суверенитет и централизация на властта. За германецът е точно обратното. Федерализмът е политическото решение, което предотвратява концентрацията на власт на централно ниво. Възможно ли е и двамата да се прави? За да разберем това нека започнем отначало с основния въпрос: Какво е федерализмът? За да разберем какво представлява федерализмът ще направя едно сравнително изследване на американския и европейския случай. Целта на това сравнение е да откроя тези  качества на федералния модел, които…

View original post 5 882 more words

Есенно събуждане..

Здравейте,

Не помня точно откога не съм писала в този блог, което си е направо срамота. Пишем, коментираме в мрежите оживено разни въпроси, но изобщо не ни хрумва, че може просто да си публикуваме мислите в един по-синтезиран вариант в блоговете си, когато ги имаме.

Незнам защо животът ни поставя постоянно на ученическата скамейка. Уви така става. Важното е, че си научаваме урока. Понякога пък не разбираме защо нещо се случва, но то винаги е за добро. Преди седмица пред мен се отвориха три врати, от които само една остана, а две се затвориха. Пътят е ясен, остава да видим какво ще стане.

Напоследък, нещата, които наблюдавам около мен, в страната, кризата, проблемите, дори ако искате нивото на услугите, ме кара да се замисля – навън по-добре ли е или ние така си въобразяваме. През последните няколко седмици се натъкнах на интересни коментари, публикации, на млади хора, които като че предпочитат да се оплачат в мрежата, да получат 10-12 коментара и нещата спират до тук. Истина ви казвам – и на мен ми идва много да се оплаквам, но не само от политическата обстановка, защото тази тема на всички е ясна. Кой някога не се е  оплаквал – няма как да стане просто. Проблемите си ги има и горе долу, 20 години някои неща не се промениха особено – казвам го, защото очакваха голяма промяна. Е, знаем, демокрацията не става от днес за утре. Трябва време и да се изградят традиции. Ние винаги, от време на онези пет века, все гледаме навън, как са другите. То лошо няма, но все пак, хубаво е да гледаме, но и да мислим – това навън как да се приложи при нас, за да е адекватно. Да, но кой да ти мисли. Искаме всичко веднага и на момента.

В много неща има тепърва да се учим и това няма да е нашето поколение. Отсега ви казвам, ако някой промени нещо, това ще са децата ни. Само дето не трябва да ги възпитаваме в страх, а да имат смелостта да си търсят правата. Многото страх не води до нищо. Но и това е тема на дълго писане.

Отдавна не съм писала и възнамерявам да поправя това. Но искам да кача, неща, които не са точно по темата за нас, а за света около нас. За промените, както и за това какво ни чака. Като страна-членка на ЕС, ние сме част от тази съвременна Римска империя, но незнам доколко го съзнаваме. Пък и какво означава това за нас. Повечето от нас свързват ЕС с проекти и възможности за бизнес. Няма лошо, но има и други неща, с които по-добре да го свързваме – с правата ни и доколко и как са защитавани те. Колко хора днес имат проблеми в социалната и здравната система, колко хора заториха бизнеса си. Вероятно основателно, но си заслужава да се замислим и да погледнем как правят нещата навън. Самата аз трябваше да се боря за да ми признаят здравни осигуровки преди години, само защото не искаха да изтълкуват един регламент в определен контекст, но и това се оправи. Винаги има първа стъпка за всичко.

Доколко ние сме европейци наистина? Скоро четох интересна статия за антиамериканизма в Европа и антиевропеизма в Америка… Замислих се за нас и ЕС, странно, или не?

Както и да е, говоря общо, умишлено, като за първо събуждане след дълго отсъствие в този блог.

И отново малко вдъхновение и приятно преживяване

Скъпи приятели,

Ето, че отново ще имам възможността да изживея приятното усещане от вече либстващата ми много TEDxNBU среща. Дали заради това, или просто, защото съм влюбена в презентирането и ораторските умения, но не се сдържах и се включих в проекта на моите колеги, които са авторите на конкурса „Powerpoint Masters 2011“

Какво е необходимо за участие в това вдъхновено до голяма степен от  TED събитие? – да си от НБУ, да го искаш, да избереш ЕДНА от темите и да качиш в http://slides.bg/ своята презентация!

Обръщам се към всички ВАС – УЧАСТВАЙТЕ, забавлявайте се, направете го с желание!!! Началото е поставено!

Очакваме ви!!!

… и стана факт!!!!

Не мога да не споделя впечатленията си от това да стана част от едно от най-хубавите събития, на които съм била и да не благодаря, че бях част от TEDxNBU.

Невероятно е усещането да видиш толкова хубави, млади и по възраст и по дух хора на едно място, вдъхновени толкова силно от идеи, че просто те заразяват докато ги слушаш. Няма значение в каква област са, с какво се занимават, защото резултатът е, че накрая си омагьосан и искаш да правиш същото като тях.

Музиканти, балетисти, ПР, философи, …няма да изреждам всичко, но ще кажа, че в този момент аз бях и музикант, балерина, философ, … Силата на тези хора не бе само в това, което говореха, но в начина по който го правеха и си личеше, че живеят с това, с тази тяхна мечта, която са реализирали и ги е вдъхновила и за нови мечти.

Иска ми се да се да можеше всички вие да се насладите на това, което наслади мен вчера!!!!! Вече чакам следващото такова събитие!

Ще се случи……T-minus 34 hours or so…..

Само някъде около 34 часа ни делят от едно от най-интересните събития, които ще се случат в София!

TEDxNBU – вече ще бъде факт и в НБУ! Още една сцена ще се отвори за мислители, хора с идеи, мечтатели и други интересни личности. Интересни теми, лектори и публика ще се съберат на едно място за едно незабравимо събитие. Творческа атмосфера, ентусиазъм, вдъхновение, научен патос, вълнуваши срещи, обмен на опит, идеи, ….. всичко това ни очаква на 25 март, Благовещение, когато идеите стават реалност!

Честно казано, нямам време да се случи……….

http://tedxnbu.com/

Ех този Март!!!

Здравейте и Честит празник на всички дами!!!

На този ден реших да посвета настоящата си публикация в блога на месец Март. След студената зима, в навечерието на нежната и чувствена пролет и в очакване на топлото и романтично лято, няма как да не се настрои човек радостно към този месец. Март започва с празника на познатата ни баба Марта, следва денят на прошката, която е едно от най-силните елементи на човечност, любов и обич към ближния.

Днес е и денят на жената, специален за всяка една дама, независимо дали си го признава или не. Ето защо тук искам да поздравя всички дами и да им пожелая да са много обичани от деца, любими и приятели!!!

Но това не е края на празничния Март. На 25 Март ни очаква един от най-светлите празници в християнството – Благовещение. Този ден е изпълнен с оптимизъм, радост и надежда за идващи по-добри времена. За християните това е денят, в който Мария научава за това, че ще роди Спасителя, така очакван от народа си и от всички вярващи християни. Това е денят, в който една идея става реалност. Това не е просто идея, това е надежда за по-добро бъдеще. Красиво звучи, оптимистично и насърчаващо.

етно-културни особености на Балканите? или липса на първите 7 години

Мило мое дневниче…..

Тези дни се сблъсках с поредния феномен на нашето общество. Винаги съм се опитвала да приемам, че културата запада в този 21 век в цял свят и, че негативните промени в обществото касаят и Запада. Уви, хората на Запад са по-възпитани, поне в поведението им откриваме доброто възпитание. Не са по-умни от нас, въпреки, че напоследък си задавам въпроса, дали пък не е така, но…. нека всеки сам си отговори и прецени как стоят нещата според него. Истината е, че до колко един човек ше иска да се образова, зависи от неговата култура, амбиция или желание да постигне нещо повече в живота.

Но и това не ме подразни така, както поредната вулгарност у нас. Не стига, че докато шофираме през деня се сблъскваме с „приятни“ шофьори, че продавачите в магазините ни ругаят, че гледаме плакати на фолк певици и Азис, че търпим просташките предавания – тип масова култура и не искаме да коментираме в дълбочина последното…. ами като „черешка на сладоледа“ се явява гаврата с умрелите. Не знам дали ви интересува, но си го споделям, защото това бе поредното нещо, което ме отврати от нашата действителност в тази географска ширина. Отива човек на гроба на своя баба и какво вижда, чупили плочи, за да изкъртат някакъв фенер, ринали и взимали пръст от един гроб да носят на друг, за да им излезе евтино, вероятно. После администрацията нищо не знае! Много съм ядосана, защото у нас хората, на които това се случва си мълчат, от страх – живеят в страх от миналия режим или кой знае какъв страх.

Темата е подтискаша и се извинявам, но тя само украсява другата картина – липса на култура, възпитание и етика и морал! Освен това, нещата не се променят с години, защото никой не смее да нададе глас. На Запад хората си знаят правата. Там не вдигате шум след 22 часа, защото полицията идва по сигнал на „мил“ съсед, там ако създавате проблем, няма да се разправя съседа с вас, а ще се обърне към необходимите институции. Освен това, там ако институция ти отнеме правата, лесно можеш да се пребориш за своето и да защитиш позицията си.

Тук – никой не си знае правата, хората предпочитат да се спотайват и мълчат от страх от здравия батко с джипа, или от полицая, който му нарушава правата с глоба за нещо, което не е за глоба, …. или пък от институциите – ако се оплаче срещу НОИ какво ли би станало, дори са му „отнети“ права по грешка на системата. Да не говорим за тъжната тема в по-горните редове!!! Там пък хората ги е страх, че ако се оплачат в централата на гробищата, няма да остане нищо от паметника в памет на техните баби и дядовци и пр. ГРОЗНОООО!

Няма да кажа нищо повече, защото съм много раздразнена от всичко това, и от другото, което засега ще премълча, но след време ще споделя. Време е да се научим, че ИМАМЕ И ПРАВА И МОЖЕМ ДА СИ ГИ ОТСТОЯВАМЕ!!! Сега дори сме и европейски граждани. Аз го направих преди време, значи и вие можете, хора!

свободата на словото свободия ли е??

Отдавна си мисля по този въпрос, но някак си все не остана време досега да споделя със себе си или другиго…. Свобода на словото – звучи направо като лозунг, напълнен със съдържание в периода на демокрация. У нас за Свобода на Словото се говори вече повече от 20 години. Всеки знае какво е това: мисля и казвам каквото мисля и нищо не се случва с мен после…. Днес това е реалност. Всеки си говори, пише, споделя гледната точка по различни наболели въпроси. Аз също сега стоя, спамвам онлайн пространството с моите мисли по въпроса, без дори да мисля дали някой се интересува от гледната ми точка.

Но наистина ли казвам винаги всичко, както го мисля тук? Замислям ли се като пиша какво да напиша, как да го кажа? ДА! Истината е, че пишейки в блоговете си онлайн, ние сами „ограничаваме“ себе си. Какво имам предвид – свободата я имаме, можем всичко да споделим, да излеем душата си, да споделим всичко, което касае държава, политика, система, … всичко, което ни вълнува. Това, което обаче забравяме е, че трябва и да внимаваме какво споделяме. Онлайн пространството ни отваря много възможности, но и ни оставя сами да си поставим златен „капан“. Всичко, което ние пишем остава поне още пет години достъпно. С други думи, ако сме говорели врели некипели, …ей така, да си излеем душата по даден въпрос, това може да ни сблъска с проблеми в бъдеше.

Днес работодатели, които и да са те, „проучват“ служителите си в онлайн пространството, правят проучване и относно конкретни кандидати за дадена позиция. Представете си ситуация, в която сте коментирали даден политик, партия, позиция и национална политика в даден сектор. А сега, представете си, че ви канят да….., или вие кандидатствате, след време, за позиция в тази партия, институция…. Представете си и че попаднат на написания коментар от вас….ще ви оставя сами да си извадите извода…

С други думи, трябва да мислим преди да публикуваме онлайн нещо…. Истина е, че свободата не е „свободия“ и не бива да се преминава в последната. Истина е, че всяка демокрация има „правила“, норми, които спазва. Демокрацията е права, но и отговорности. Мой професор казваше на времето, че това у нас не е истинска демокрация, че истинската демокрация се гради „на час по лъжичка“, с години, с традиции…

Свободата на словото е основен елемент, характеризиращ демократичното общество. Важно е да можем да изразим себе си, да споделим мислите си, но е важно и да знаем къде е границата между свобода и „свободия“. Ако намерим за себе си тази граница, значи сме успяли да разберем наистина какво е „свобода на словото“. Така поне мисля…

Що за времена….

Здравейте приятели!

Напоследък се сблъсквам с интересни хора и ситуации. Може би дори не е подходящо да ги нарека интересни, а по-скоро „провокиращи мисленето“. Тези неща ме карат да си задавам все по-често въпроса в какъв свят живеем, това балкански или български „синдром“ е… политиката ли ни е виновна…. или съществуват културологични и етнологични предпоставки за явлението наречено „фолк“! Дано не засегна някого с отношението си към този музикален жанр!

Гледам, слушам и се чудя! Как може хора, учили и живяли в Западна Европа да не се повлияят ни най-малко от тамошната култура? Задавам този въпрос, защото хората, за които си мисля са, така да се каже, отраснали в друг свят, но вместо да попият от културното богатство на онзи свят, вместо да разширят мирогледа си и да се  одухотворят, те …..слушат фолк и са бай Ганьовци по действия и душа…. Тук не става дума само за музикален жанр, наречен у нас „фолк“, а по-скоро за културно явление, скрито зад това понятие.

Чудя се какво трябва да се промени, за да се заинтересува българина повече от книги, история, култура, хубава музика? Кога точно настъпи крах в нашата културна идентичност? Защо момчетата днес се стремят да стоят само във фитнеса, да са „яки“, да се тъпчат с протеини и да говорят за протеинови „диети“ повече отколкото за по-интересни неща? Защо и момичетата днес не искат момчетата да разговарят с тях, а само гледат портфейлите им и каква кола карат?… Явно има да се чудя още много…. Защо днес никой от тези младежи не иска да ходи на концерти, да чете. Това не са всички българи, но за съжаление не са и малко.

Културата е в „криза“ не само у нас, но у нас си личи повече. Какво трябва да се направи? Проблемът не може да е в културната идентичност. Той е във всеки един от нас – в това как възпитаваме децата си, на какво ги учим, обръщаме ли им внимание или сме ги оставили да правят каквото искат…. Ако продължа така, ще стигна и до образователната тема и любимият ми лектор от TED.com, така, че спирам..

Колкото повече гледам, толкова повече се отчайвам на тази тема.

Gifted people……..

Здравейте,

Не знам дали е от края на сесията, или от мириса на пролет във въздуха, но напоследък ми е домъчняло за някоя хубава изложба, концерт, спектакъл…. Човек има нужда понякога да се „презареди“ и изпълни с вдъхновение. …. Ето защо бих искала да ви запозная с една приятелка – фотограф, която създава невероятно красиви творби. Това е Калина Комитова – млад талант!

Удоволствие е човек да разглежда снимките й…. Всяка от тях носи свой дух и атмосфера и няма да ми омръзне да ги разглеждам и … да очаквам нови и нови….

Искам да представя част от снимките й, които са ми любими!!! Наслаждавайте се, макар че са само малко…..